Петър Димитров в специално интервю за AgFlow
Основателят на АГРИКОР в подкаст интервю с Мо Сафаф от дигиталната платформа и мрежа на доставчици на данни за зърнените пазари AgFlow – слушайте в оригинал на сайта на AgFlow или в Spotify
Какво е бъдещето на зърнената индустрия след Ковид-19, значението на мениджъри и визионери като Юрген Клоп, дигитализацията на пазарите и други важни въпроси…?
– Здравейте Петър! Как сте? Много се радвам, че най-накрая водим този разговор! След толкова силна визитка вече съм сигурен, че ние от AgFlow сме намерили правилния човек за разговор по темата ни, а тя е „Дигитализацията на зърнените пазари и важността да си част от земеделската общност през 2020“. Преди да започнем обаче, разкажете ни още малко за “Агрикор”…
Ние сме брокери на зърнени и маслодайни продукти на физическия пазар и работим по най-добрите стандарти в нашата индустрия. Клиентите ни познават като специалисти по Балканския регион – България, Румъния, Сърбия, Гърция и Черноморския регион. Наши естествени пазари са страните от ЕС и Северна Африка, но напоследък работим и в Азия. На практика с нашите широки контакти и партньори можем да се докоснем до почти всички произходи и дестинации, както и до доста нишови пазари и клиенти.
– По време на първоначалния ни разговор, докато обсъждахме интервюто, усетих едно наистина приятелско отношение, когато разбрахте, че се казвам Мо Сафаф и че съм съименик на моя известен сънародник и играч на Ливърпул Мо Салах 🙂 Правилно ли съм усетил?
Да, не е никаква тайна, че съм запален фен на Ливърпул. Аз също играя активно от детството си и все още практикувам със съученици от гимназията. Разбира се, чакахме доста дълго, за да видим Ливърпул отново да лети високо във Висшата лига като коронясан европейски и световен шампион. И то точно в тази COVID ситуация …
И когато преди няколко месеца ми се обади човек с емблематичното име Мо Сафаф, бях като онемял, тъй като Мо Салах е нашата звезда в Ливърпул, така че Мо, наистина получихте специално място в сърцето ми – завинаги. Не очаквам да злоупотребите с този висок статус, нали?
Разбира се, най-специалният човек там е треньорът Юрген Клоп. Той е истински философ и мениджър и бих искал да видя повече визионери като него в бизнеса, с който се занимаваме. Бях много, много щастлив, че работих с няколко талантливи мениджъри в началото на моята кариера, макар и не в нашата индустрия по това време. Между другото, това е доста голямо предизвикателство в сегашната среда, виждам голяма липса на лидери. Липсата на насока и вдъхновение е истински проблем в селското стопанство и търговията. Но това е тема на отделна дискусия.
– Разкажете ни повече за това как попаднахте в селскостопанската индустрия…
Е, всъщност не беше планирано. Може би същото важи и за повечето от нас в този бизнес. Няма университети за брокери на зърно или търговци, както знаете. Преживях нещо като „американска мечта“, но случваща се в България.
– Интересно наистина, а как се случи това, при положение, че практически през цялото време сте живели във Варна?
Имах щастието да уча в Математическата гимназия във Варна, която се слави с множество световни шампиони по математика, физика и информационни технологии. След това завърших Икономическия университет в града с бакалавърска степен по банково дело, точно когато страната ни преминаваше през много труден период след разпадането на комунистическата система. Очаквах силна кариера в банковото дело, но след 6 месеца в първата си работа в банка осъзнах, че нито чиновническият характер на позицията, нито заплащането бяха приемливи за мен. Така бях принуден да сменя работата и започнах да работя като механик, сглобявайки домакински уреди повече от година. След това един ден ми се обадиха от “горе” – директорът на фабриката ме повика, за да му помогна с няколко превода на английски език, тъй като външнотърговският ни директор беше болен от седмица. Качих се на 3-ия етаж, за да се срещнем и … не слязох отново долу в цеха. Останах във външнотърговския отдел известно време и имам прекрасни спомени от този период, научих много от ръководството на фабриката. След това получих интересно предложение от българска компания за търговия със зърно за позицията Мениджър външна търговия и валутни операции, което приех като ново предизвикателство. След няколко много продуктивни години в тази компания реших да се отделя и да създам „Агрикор“ като първата брокерска компания в България. Няколко години по-късно, през 2013 г. направихме уебсайта за фермери „Агропортал“, а след още три години стартирахме международната конференция „Зърнена Академия“. И ето ни тук…
– Какво можете да ни кажете за българските пазари? Каква е тяхната специфика, възможности и потенциал за развитие и въобще как се развива аграрният бизнес?
Винаги съм казвал, че българският пазар няма аналог. През годините той се разрастваше в свой собствен стил и съм щастлив, че бях непосредствен свидетел на това развитие. Преди около 25-30 години ни смятаха за малък регионален играч и тъй като изнасяхме по 1,5-2 млн. тона в най-добрите години, не бяхме обект на внимание от страна на международните търговци. Това на практика ни позволи да изградим много силна структура от местни компании, които аз наричам интегратори – тъй като те не само търгуват активно, но и финансират фермерите със семена, торове и препарати, но също така имат и собствено земеделие. И след толкова години все още е така. Може би България е сред малкото страни в света, в които мултинационалните компании не притежават значителни активи. Трябва да споменем покупката на ADM на фабриката за преработка от царевица в Разград, но освен това – нищо друго значимо. Тази специфика на българския пазар води до това да няма доминиране на конкретно търговско лоби, като същевременно подтиква инициативата у местните компании да правят това, което смятат за най-разумно, а не притискани от централата, ситуирана някъде по света, да следват общата линия на компанията-майка. И не е случайно например, че днес България има най-голямата индустрия за белене на слънчогледови семена и съответно сме най-големият износител на белен слънчоглед в света.
В днешно време имаме износ на около 6-7 млн. тона, което вече е много по-привлекателно за международните търговци, но както казах, местните компании са доста добре установени и няма да отстъпят лесно пазарния си дял.
Имаме и късмета да бъдем сред първите в северното полукълбо и в ЕС по-специално, които имат ранна жътва и предлагат на пазара новата реколта, за да можем в крайна сметка да се възползваме от цените в този преходен период между стара и нова реколта. Разбира се, това има и негативни страни по отношение на търговията, защото периодът е доста волатилен с рязко променящи се цени и това понякога създава доста главоболия за пазарните участници и най-вече за брокерите като нас. Но това е част от работата ни и ние не само сме свикнали с тях, но и се опитваме да се забавляваме…
– По отношение на предстоящите промени в индустрията, как Вие в „Агрикор“ ги виждате и какъв е бил Вашият личен опит през годините?
Променя се и се променяме постоянно. Както казах и в началото, ние работихме главно за средиземноморските пазари – страните от ЕС и Северна Африка за малки кораби до 5 000 тона. След това дойде присъединяването ни към ЕС през 2007 г. и хендитата (кораби над 20 000 тона) с фуражна пшеница за Испания станаха стандарт. След това изгряващите дракони от Югоизточна Азия показаха апетита си и сега значителна част от нашите реколти се продават на тези дестинации. Освен това България, от известен производител на фуражна пшеница, днес вече предлага и хлебна с дял от около 50% в износа. Огромна промяна претърпяхме и на пазара на слънчоглед. Само допреди няколко години бяхме основен източник на слънчоглед за съседите ни от Турция. Мисля, че дори през 2011-2012 г. бяхме номер едно износител в света, докато днес сме номер две, но нетен вносител, а не износител в региона. Така че нещата се развиват и променят със сигурност.
– А как Covid-19 повлия на всичко това? Как виждате индустрията и въобще света да се адаптира към новите реалности? Как ще повлияе лично на Вас и като цяло на работата на „Агрикор“?
Мисля, че след толкова месеци вече сме малко по-добре подготвени. Всички общо взето вече знаем какво да очакваме и как да реагираме. Разбира се, COVID беше и все още е феномен и среда, в които никога не сме живели и не сме били подготвени. Е, може би освен тези от нас, които гледат научно-фантастични филми… В тях се обикновено се справяме с такива бедствия от планетарен мащаб. Шегували сме се с мои колеги, че вече сме виждали всичко, което го има по филмите. Все пак стана ясно, че всъщност участниците на пазара са много адаптивни и можем да се справим. Нашата индустрия е сред малкото, които се представят добре и продължаваме да доставяме храната на хората без прекъсване. Нямаше големи смущения по веригата за доставки, имаше кратки резки движения поради презапасявания с продукти. Най-голямата промяна според мен ще бъде в управлението на риска, оценката на контрагента, отношенията с партньорите и много, много други. Със сигурност вече ще сме много по-взискателни и внимателни в търговията, което в крайна сметка вярвам, че ще е за добро.
– „Агрикор“ е сред първите партньори на AgFlow, като ни предоставяте анализи и цени вече повече от 10 години, т.е. много преди моето идване в AgFlow. Какво Ви накара и привлече да станете стратегически партньор на AgFlow?
Много се радвам, че сме част от информационната мрежа на Agflow още от самото й начало, и се радвам че подкрепихме основателите на платформата. Прозрачността и акуратността на информацията са от съществено значение за ефективните пазари и наистина вярвам, че точно те са довели пазара дотам, където сме сега. Произвеждаме повече, търгуваме повече, доставяме храни на хората и в най-отдалечените части на света и подкрепяме постоянно нарастващата световна икономика. Така че, определено считам, че трябва да сме част от подобна платформа, която не е само структура, а и начин на мислене, което позволява да се случват всички тези важни и добри за хората неща.
– Благодарим за добрите думи! Това прозвуча и като желание за по-голяма колаборация, в тази връзка разкажете ни повече за Вашия огромен успех със „Зърнена Академия“?
Трябва да кажа, че в началото подценихме потенциала на това събитие. Първата година беше вълнуваща като всяко начало. Втората беше не по-малко вълнуваща, но изискваше да сме поне на нивото на първата. Третата трябваше да надскочи и двете, така че с всяка година трябваше да ставаме все по-добри и по-добри. Но тези събития са важни и необходими, защото хората се нуждаят от тях, имат необходимост от комуникация и интеракция. Хората имат нужда да се социализират, да говорят, да жестикулират, да се усмихват, да споделят и въобще неща, които сега определено ни липсват…
– А какво мислите за дигитализацията и цифровизацията, която AgFlow се опитва да представи и наложи на пазара? Как мислите, че тя ще се отрази на индустрията и въобще какво е бъдещето в тази насока според Вас?
Според мен се докосваме до теми, които са извън моята експертиза. Вероятно съм малко консервативен, но въпросът, който ми изниква е: Дигитализация в какъв смисъл и до каква степен? Това е въпросът, който трябва да си зададем и с чийто отговор трябва да сме наясно… Както отбелязах и по предишния въпрос, ако това е получаване, анализ и разпространение на информация – да, без съмнение! НО, ако това означава да направим всичко виртуално, да изключим хората от търговията, да направим цифрови платформи и търгуваме с някого някъде…, който може изобщо и да не съществува… Тогава защо просто да не играем компютърни игри? Същото е.
Как щеше да го има този подкаст, ако няма живи търговци, брокери и т.н., с които да говорите?
Много хора ще загубят работата си, но не само, ще загубят социалната част от живота си, ако останат пред екраните и просто кликат, за да купуват и продават. Как ще бъдем вдъхновени да работим, да намерим смисъл в живота си, ако се превърнем в нещо като кол центрове ? Така че: информация – да, скорост – да, достъпност – да, но трябва да запазим и човешкото лице на нашия бизнес, иначе всичко някак си ще загуби смисъл.
– Какви бяха факторите, които Ви доведоха до основаването на „Агрикор“? Как върви бизнесът Ви сега и как можете да помогнете на AgFlow за в бъдеще?
За мен това беше естествен избор, тъй като бях в точното време и на точното място да създам първата брокерска компания в България. Вече толкова години не мога да бъда по-щастлив да вървя по този път и със сигурност, когато ме питат каква работа имам, винаги казвам – имам най-добрата работа в света: говоря с интелигентни хора, следвам най-важните икономически и политически събития и като цяло бъдещето на човечеството, което определено е свързано с храната. По отношение на бизнеса си сме подготвени и позиционирани добре, търсим нови неща и се опитваме да бъдем в челните редици на индустрията. Много ценя нашето партньорство с Agflow, тъй като споделяме едни и същи ценности в живота и бизнеса, а именно – прозрачност, ефективност, дългосрочни и силни взаимоотношения и партньорство.
– Страхотно! Много се радвам се, че в AgFlow имаме партньори като Вас. А какви са бъдещите планове на „Агрикор“? Дали може да споделите повече подробности за нашите слушатели/читатели?
Винаги се опитваме да правим неща, които не са правени досега. Не ми е интересно да се присъединявам към партито, след като е започнало отдавна…. Ние просто се опитваме да водим в индустрията и искаме да бъдем първите, които ще покажат новите неща. Така че, въпреки че тази година няма да провеждаме нашата „Зърнена Академия“, гледаме позитивно и ни остава известно време да поработим по проекти, които бяха вече в процес на разработка. Засега няма да разкривам тайни, но останете на линия – надяваме се да изненадаме приятно. Ще се постараем да направим каквото трябва, за да покажем новите неща в най-скоро време. Така че останете на линия и очаквайте повече подробности в бъдеще…